Почви

В България съществува голямо почвено разнообразие. От 25 основни почвени групи по света, у нас имаме представители на 16 от тях. Обработваемият фонд в България е съставен главно от черноземни почви и черноземни смолници (30 млн. дка), канелени горски

В България съществува голямо почвено разнообразие. От 25 основни почвени групи по света, у нас имаме представители на 16 от тях.
Обработваемият фонд в България е съставен главно от черноземни почви и черноземни смолници (30 млн. дка), канелени горски почви (7 млн. дка), а другите видове почви заемат около 5 млн. дка от общия фонд. Най-плодородни са черноземите и черноземните смолници, следвани от канелените и сивите горски почви. Но голяма част от тях са трудни за обработване поради неблагоприятните им физико-механични свойства.
Условията за почвообразуване в България са разнообразни (от преходно - средиземноморски до субалпийски климат, над 3000 вида растителност, различни почвообразуващи скали, релеф) и са предпоставка за почвеното разнообразие у нас.
 

СЪВРЕМЕНЕН РЕЛЕФ НА БЪЛГАРИЯ

Неозойска ера - 70 млн. години - Старопланинската младонагъната верига, оформяне на Мизийската плоча (Дунавската равнина) и големият Рило-Родопски масив. Проявява се вулканична дейност и се образуват находища на оловно-цинкови руди.
Плиоцен - издигане на планините, образуване на редица плитки водни басейни, в които се отлагат лигнитни въглища (Маришки, Ломски, Софийски).
Кватерен период - последния в геоморфоложкото развитие на нашите земи - във високите части на Рила и Пирин се образуват ледници от алпийски тип, в Дунавската равнина - льосова покривка. периодични издигания на земната кора - речни тераси.
Морфоструктури - едри форми на релефа, възникнали на определен етап от тектонското развитие на земната кора под въздействието на вътрешни релефообразуващи фактори

ГЛАВНИ РЕЛЕФООБРАЗУВАЩИ ПРОЦЕСИ
Ендогенни - оформят едрите форми на релефа - морфоструктурите, свързани са предимно с колебателните движения на земната кора
Екзогенни - създават по-малките форми на релефа (морфоскулптури) чрез своето рушително, транспортно и акумулативно действие
Изветряне и денудация - каменни реки във Витоша, сипеи и сипейни конуси в Рила, Пирин, Осогово и Стара планина, скални пирамиди в Мелнишко и т.н.
Денудационно-гравитационни - водят до образуването на свлачища и срутища, за които са характерни значителни наклони, слабо споени скални маси и променлив климат. Типични (свлачищата) за Дунавския бряг край Никопол, Тутракан и Сомовит и за Черноморския (Варна и Балчик). Х-ни (срутищата) за високите части на Рила, Пирин, Стара планина.
Ерозионно-акумулативни - резултат от действието на течащата вода и водят до образуването на ерозионни бразди, ровини, долове, речни долини. При акумулация в равнинните райони се натрупват скални и почвени материали, които водят до образуването на наносни острови по р. Дунав
Глациални - резултат от действието ла ледните маси. У нас - циркуси, карлинги, трогови долини, моренни хълмове и валове в Рила и Пирин.
Абразионни - създават форми (пясъчни коси, клифови участъци), х-ни за бреговете на Черноморието и на по-големите езера и язовири
Дефлационни - резултат от действието на вятъра. Водят до образуването на насипи, валове, дюни - във Видинско, Несебър - и същевременно се оголват терени
Карстови - резултат от хим. дейност на водата и се проявяват в райони с карбонатни скали (25% от територията на страната).Повърхностни карстови форми - кари, въртопи, ували, понори, скални мостове. Подземни карстови форми - сталактити, сталактони.

ГЕОМОРФОЛОЖКИ ОБЛАСТИ - 4
Дунавската равнина се простира от р. Дунав на север до Предбалкана на юг и от р. Тимок на запад до Черно море на изток. Тя е част от Мизийската плоча, като на изток надморската й височина се увеличава и при най-високата точка е при вр. Търнов дял (502м) в Шуменското плато.
Х-на особеност - льос, покриващ почти изцяло нискоразположените скали. Х-ни са хълмисти възвишения, плата, асиметрични и каньоновидни речни долини. Разнообразния релеф позволява Дунавската равнина да бъде разделена на 3 части - Западна (м/у Тимок и Вит), Средна (м/у Вит и Янтра) и Източна (на изток от Янтра)
Старопланинската област - на запад от Тимок до нос Емине на Черно море. В нея се открояват 2 геоморфоложки подобласти - Предбалкан и главна Стара планина. Предбалканът е с хълмист и нископланински релеф (Васильов връх - 1490м). Стара планина се х-зира със средно и високопланински релеф (Ботев - 2376м). За областта са х-ни добре оформени била, ридове, седловини, проломи, котловини и карстови форми. Разделя се на Западна, Средна и Източна.
Преходната планинско-котловинна област е с най-голям обхват. Тук са Задбалканските котловини, Средногорието, Краището, Горнотракийската низина, Бургаската низина, Странджа, Сакар. Релефът е изключително разнообразен (Черни връх - 2290м)
Рило-Родопската област е най-старата суша у нас с разнообразен релеф. Включва 4 геоморфоложки подобласти - Осогово-Беласишка, Рило-Пиринска, Западнородопска и Източнородопска (Мусала - 2925м)
ПОЧВИ НА БЪЛГАРИЯ
ПОЧВООБРАЗУВАЩИ ФАКТОРИ
Почвообразуващата скала е материалът, от който се образува почвата. От нея чрез физ. и хим. процеси се образува минералната, неорганична съставка
Климатичните елементи имат значение за скоростта на почвообразуващите процеси.
Вятърът е бил фактор за натрупване на льос в/у почвата, което я прави по-плодородна.
Раститерността и животинския свят формипат органичната съставка на почвата - хумусът.
Релефът влияе чрез надморската височина, наклона и изложението на склоновете и определя скоростта на почвената ерозия.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПОЧВИТЕ - 3 почвено-географски области
Северната област обхваща Северна Б-я и там преобладават черноземните и сивите горски почви.
В Южната област има канелени почви и смолниците.
Планинската област обхваща териториите с надм. вис. над 800 м и в нея се срещат кафявите горски почви и планинско-ливадните.
ПОЧВИ НА БЪЛГАРИЯ
ПОЧВООБРАЗУВАЩИ ФАКТОРИ
Почвообразуващата скала е материалът, от който се образува почвата. От нея чрез физ. и хим. процеси се образува минералната, неорганична съставка
Климатичните елементи имат значение за скоростта на почвообразуващите процеси.
Вятърът е бил фактор за натрупване на льос в/у почвата, което я прави по-плодородна.
Раститерността и животинския свят формипат органичната съставка на почвата - хумусът.
Релефът влияе чрез надморската височина, наклона и изложението на склоновете и определя скоростта на почвената ерозия.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПОЧВИТЕ - 3 почвено-географски области
Северната област обхваща Северна Б-я и там преобладават черноземните и сивите горски почви.
В Южната област има канелени почви и смолниците.
Планинската област обхваща териториите с надм. вис. над 800 м и в нея се срещат кафявите горски почви и планинско-ливадните.
ОСНОВНИ ПОЧВЕНИ ТИПОВЕ
 Черноземи: Срещат се предимно в Северна България. По разпространение у нас заемат второ място след канелените горски почви – 21%. Черноземите са почви с високо и ефективно плодородие. Върху черноземите виреят житни и фуражни култури, зърнени култури, зеленчуци.  
 
 Кафяви горски почви: Те са най-широко разпространените почви в планинските райони и заемат площ 17 млн. дка или 15%. Тези почви са богати на хумус, но средно запасени с усвоим азот и усвоим фосфор. Нуждаят се от комбинирано торене. В по-високите части на планините кафявите горски почви преминават в тъмноцветни горски и планинско-ливадни. 
 
 Сиви горски почви: Разпространени са върху по-високата хълмиста част на Дунавската равнина. Заемат площ – 18 млн. дка или 16% от общата. По условия на почвообразуване и основни показатели са сходни на канелените горски почви, но са с по-ниско плодородие в сравнение с тях. Те притежават по-малко хумус от черноземите и канелените горски почви, затова е необходимо да бъдат наторявани с органични и фосфорни торове. Регулярното напояване повишава плодородието им. Върху тях виреят картофи, ръж , овес. 
 
 Канелени горски почви: Представляват най-разпространения почвен тип у нас. Заемат 25% от общата почвена площ на България, предимно в Средна гора и Южна България. Тези почви са средно хумусни, по съдържание на хумус приличат на сивите горски почви, слабо запазени с усвоим азот и фосфор. За подобряване на плодородието им се препоръчва наторяване и напояване. 
 
 Алувиално-ливадните почви са разпространени върху I и II надзаливни тераси на реките на страната. Те са богати на скални материали и на хумусни вещества, висоководопропускливи са и са подходщи за отглежда не на зеленчуци. Основните дейности за повишаване на плодородието им освен торене са насочени към предпазването им от заливане на реките, заблатяване и засоляване. 
 
 Смолници: Те са характерни за низините и котловинните полета на Средна и Южна България. Заемат около 6% от общата почвена площ. Това са най-тежките почви в България, с най-голямо съдържание на глина. Те са средно богати почви, с неблагоприятен водно-въздушен режим и лоши физико-механични свойства.  
 
 Рендзини (хумусно-карбонатни почви): Предпоставка за образуването им е наличието на карбонатни почвообразуващи скали. Разпространени са в комплекс с черноземите, смолниците, сивите, канелените и кафявите горски почви. Те са богати на хумус, сухи и силно дренирани почви. 
 
 Засолени почви: Те са ограничени по разпространение. Заемат периферията на някои низини до Дунав, Черно море и Тракийската област. Необходимо условие за образуването им е наличието на високи силно минерализирани подпочвени води. Делят се на солончаци и солонци. Солончаците се характеризират с високо съдържание на соли, като образуват белезникава кора на повърхността. Имат неблагоприятен хранителен режим. Солонците са промити солончаци. Засолените почви са едни от най-ниско плодородните в нашата страна. Не могат да се използват без предварителни мелиорации. Обикновено се оставят като необработваеми земи. 

ЗОНАЛНИ ПОЧВЕНИ ТИПОВЕ

РАСТИТЕЛЕН СВЯТ
Алпийски пояс -     2500-2400 м нагоре
Субалпийски пояс -  2200-2000 м нагоре
Иглолистен пояс -   1500-1300 м нагоре
Буков пояс -        1000-900 м нагоре
Дъбово-Габъров пояс -700-600 м нагоре
Дъбов пояс           0-600 м
Б-я е в югоизточната провинция на Средноевропейската флористична област.

ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
В зоогеографско отношение Б-я се отнася към Палеоарктичната зоогеографска област, като през нашата територия преминава границата м/у Евросибирската (Дунавската равнина, Предбалканът, Стара планина и Рило-Родопския масив с териториите над 800 м) и Средиземноморската (Горнотракийската низина, Странджа, Черноморското крайбрежие, най-източните части на Родопите, средните течения на Струма и Места) подобласти, като в Южна Добруджа има животински видове, х-ни за Ирано-Туранската фаунистична област.